5.06.2016 г., 3:55

Лятото за мен..

891 0 9


Лятото за мен...

 

Това, което най - ми харесва

е да си играя с дъжда на слънцето,

лъчите и звездите да ме огряват

и училището да ми бъде морето...

не искам за друго да уча...

Искам да изляза навън!

Да тичам и да скачам!

Да танцувам и да обичам...

Да срещам навсякъде...

красотата и добротата...,

защото още я носим в себе си...

Този следобед не мисля да спра!

Разхождам се по улицата,

отварям прозореца на душата си...

Днес е ден да се боря за невъзможното!

Да осезая пространството си...

Ще се транспортирам!

Не вярвате ли?!

Топлината ме обвива,

къпя се вече в морето...

Изучавам го, потапям се в него

на дъното виждам светлина...

Усетих прегръдка ,

нещо ме целуна,

някой...

Махни телевизора!

Искам да изляза!

Парка, пясъка и морето!

Най ги обичам!-

цветята и небето...

Втурвам се към тях,

още преди лятото да е дошло...

И днес няма да се спра!

Лятото се носи първо

отвътре...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти...!
  • Красив копнеж за " красотата и добротата'! Красиво усещане- със силата на мисълта и чувствата да се постигнат мечтите, красиво послание-полет към душата! Красиво Кали!
  • Благодаря ти Таня...много!
  • Бъди "екзистенциално" щастлива!
    Не се поддавай на нещастието!
  • Привет Йоанчето! Радвам се, че вярваш. Благодаря ти!
    Пиши след изпита когато можеш. Стискам палци!
    Благодаря ти Любослава! Донесе ми от вълшебство на усмивката още много!
    Благодаря ти Звездичке! Огряваш и рано сутрин! !
    Благодаря ти Младен! Радва ме, че си усетил! Относно въпросите ти: За мен свободата не е място, свободата е усещане, умение да се влееш в нея. И рядко може да се осезае пълната свобода, защото всяка свобода е отговорност. Тук нe става дума да се излезе от себе си, напротив става дума да се влезе още по надълбоко. Да усетиш нещо ново и различно, да излезеш, за да влезеш, има една мисъл, дори да излезеш от където не си се чувствал себе си, дори да си бил. Тук и във следващото ми стихотворение посветено на лятото, не говоря за лятото като сезон, а усещане, защото обичам всички сезони и всеки е специален с нещо-зимата със снежната приказка и пречистването, пролетта със дъжда и живота, лятото със синьото море и небе, звездите, есента със танца на листата .

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...