Kalia1117 (Лили Вълчева)
746 2833
5.06.2016 г., 3:55 ч.

Лятото за мен.. 

  Поезия » Пейзажна, Философска
648 0 9


Лятото за мен...

 

Това, което най - ми харесва

е да си играя с дъжда на слънцето,

лъчите и звездите да ме огряват

и училището да ми бъде морето...

не искам за друго да уча...

Искам да изляза навън!

Да тичам и да скачам!

Да танцувам и да обичам...

Да срещам навсякъде...

красотата и добротата...,

защото още я носим в себе си...

Този следобед не мисля да спра!

Разхождам се по улицата,

отварям прозореца на душата си...

Днес е ден да се боря за невъзможното!

Да осезая пространството си...

Ще се транспортирам!

Не вярвате ли?!

Топлината ме обвива,

къпя се вече в морето...

Изучавам го, потапям се в него

на дъното виждам светлина...

Усетих прегръдка ,

нещо ме целуна,

някой...

Махни телевизора!

Искам да изляза!

Парка, пясъка и морето!

Най ги обичам!-

цветята и небето...

Втурвам се към тях,

още преди лятото да е дошло...

И днес няма да се спра!

Лятото се носи първо

отвътре...

 

 

© Лили Вълчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти...!
  • Красив копнеж за " красотата и добротата'! Красиво усещане- със силата на мисълта и чувствата да се постигнат мечтите, красиво послание-полет към душата! Красиво Кали!
  • Благодаря ти Таня...много!
  • Бъди "екзистенциално" щастлива!
    Не се поддавай на нещастието!
  • Привет Йоанчето! Радвам се, че вярваш. Благодаря ти!
    Пиши след изпита когато можеш. Стискам палци!
    Благодаря ти Любослава! Донесе ми от вълшебство на усмивката още много!
    Благодаря ти Звездичке! Огряваш и рано сутрин! !
    Благодаря ти Младен! Радва ме, че си усетил! Относно въпросите ти: За мен свободата не е място, свободата е усещане, умение да се влееш в нея. И рядко може да се осезае пълната свобода, защото всяка свобода е отговорност. Тук нe става дума да се излезе от себе си, напротив става дума да се влезе още по надълбоко. Да усетиш нещо ново и различно, да излезеш, за да влезеш, има една мисъл, дори да излезеш от където не си се чувствал себе си, дори да си бил. Тук и във следващото ми стихотворение посветено на лятото, не говоря за лятото като сезон, а усещане, защото обичам всички сезони и всеки е специален с нещо-зимата със снежната приказка и пречистването, пролетта със дъжда и живота, лятото със синьото море и небе, звездите, есента със танца на листата .
  • Ще излезеш, но къде ще отидеш, Калиа? Лятото също е затвор, просто по-различен. Никой не е успял да излезе от себе си. И именно това ни прави екзистенциално нещастни. Границите са затвор, сами по себе си. Стихотворението ми хареса с чувствеността си!
  • Сякаш чух детето в теб да говори... Харесах!!
  • Вълшебства в редове.
  • Добро утро, Калия! Вярвам.

    ... Да срещам навсякъде...
    красотата и добротата...,

    Наистина, от какво по-добре да учим
Предложения
: ??:??