В тъмница свещица мъждука едва
и стапя се в мрак непрогледен
искрица-звездица проблясва в нощта
сред хладната мраморна бледност.
Сълзи по страните се стичат без звук
в прохладна безлунна утроба,
и времето дремещо скрива се тук,
далече от завист и злоба.
Стъкло вулканично, на него- бокал
с горчив еликсир безметежност,
вселенска, бездънна, смолиста печал,
жадуваща обич и нежност. ...