В тъмница свещица мъждука едва
и стапя се в мрак непрогледен
искрица-звездица проблясва в нощта
сред хладната мраморна бледност.

Сълзи по страните се стичат без звук
в прохладна безлунна утроба,
и времето дремещо скрива се тук,
далече от завист и злоба.

Стъкло вулканично, на него- бокал
с горчив еликсир безметежност,
вселенска, бездънна, смолиста печал,
жадуваща обич и нежност.

С гердан от лъчите на мъртви звезди,
в одежди от пепел от клада,
вървя през простори обвити в мъгли,
към свойта последна естрада.

Животът ми- наниз от цветни мечти
и шепа напразни копнежи,
вратичка към рая пред мен се откри
с табелка над нея: "Надежда".

И сякаш море от светулки в нощта
залива брега на тъгата.
В тъмница свещица мъждука едва,
но грее отвътре душата...