Лъжа...

16.01.2008 г., 23:02 ч.

Поезия

603 0 1

Ти беше всичко за мен, моят свят, моят живот.

Ти беше птица в небето, която ме викна "ела"!

Исках да те стигна, но беше високо.

Протегнах ръце, а ти ме погледна и ми се подигра,

сякаш всичко беше подла и долна лъжа.

Сега те мразя! Мразя всичко твое.

Мразя дори и твоя глас и смях,

искам да си върна всичко мое,

което ми открадна в онзи късен час.

Ти открадна ми сърцето и с него ти се подигра

и плаче сега над мен небето, защото за теб всичко бе игра.

Как можа да го направиш? Как можа да ме излъжеш ти така?

Как можа да ме оставиш, с протегната към теб ръка?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.