Лъжа...
Ти беше всичко за мен, моят свят, моят живот.Ти беше птица в небето, която ме викна "ела"!Исках да те стигна, но беше високо. Протегнах ръце, а ти ме погледна и ми се подигра,сякаш всичко беше подла и долна лъжа.Сега те мразя! Мразя всичко твое.Мразя дори и твоя глас и смях, искам да си върна всичко мое,което ми открадна в онзи късен час. Ти открадна ми сърцето и с него ти се подигра и плаче сега над мен небето, защото за теб всичко бе игра.Как можа да го направиш? Как можа да ме излъжеш ти така?Как можа да ме оставиш, с протегната към теб ръка?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лана Стоянова Всички права запазени
...много