Jan 16, 2008, 11:02 PM

Лъжа...

  Poetry
842 0 1
Ти беше всичко за мен, моят свят, моят живот.Ти беше птица в небето, която ме викна "ела"!Исках да те стигна, но беше високо. Протегнах ръце, а ти ме погледна и ми се подигра,сякаш всичко беше подла и долна лъжа.Сега те мразя! Мразя всичко твое.Мразя дори и твоя глас и смях, искам да си върна всичко мое,което ми открадна в онзи късен час. Ти открадна ми сърцето и с него ти се подигра и плаче сега над мен небето, защото за теб всичко бе игра.Как можа да го направиш? Как можа да ме излъжеш ти така?Как можа да ме оставиш, с протегната към теб ръка?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лана Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...