лъжи ме
Тогава по-малко боли!
Остана в стаята дъх на любов,
тъй отдавна жадуван - благослов!
Стъпките бавно оттекват,
от грешките чужди боли,
но кажи ми... кой, кого нарани?
Лунен лъч посяда да послуша
на сърцето любовната плеяда.
Трепкат в него чувства,
като хиляди звезди...
На хоризонта - твоят лик и най-сините очи!
Ръцете забравиха да галят.
Очите пресъхнаха в тъга.
Преглъщам...
последната
капка любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евелина Мавродиева Всички права запазени