Лъжи ме
Как лъжеш само, циганино мръсен!
Говориш, че съм хубава и млада,
че диамант за теб съм тихо скътан,
надежда и нечакана награда.
Как лъжеш, лицемернико потаен!
Объркваш се, увърташ до полуда
- той, пътят на лъжата, е безкраен,
не можеш дълго ме държа в заблуда.
Как лъжеш сладко, циганино мили...!
Повярвай ми - повярвах ти, простих ти.
Предавам се, изгубих всички сили,
но истините свои пак спестих ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
