Как лъжеш само, циганино мръсен!
Говориш, че съм хубава и млада,
че диамант за теб съм тихо скътан,
надежда и нечакана награда.
Как лъжеш, лицемернико потаен!
Объркваш се, увърташ до полуда
- той, пътят на лъжата, е безкраен,
не можеш дълго ме държа в заблуда.
Как лъжеш сладко, циганино мили...!
Повярвай ми - повярвах ти, простих ти.
Предавам се, изгубих всички сили,
но истините свои пак спестих ти.