31.08.2006 г., 1:51

Лъжлива любов

2.2K 0 3

                                                          Лъжлива любов        
                     посветено на момчето ,което ме нарани най-много

Лъжа след лъжа,
извинения след извинения,
поредната молба за прошка...
Ето аз пак се колебая,
мисля и премислям,но
отново ти прощавам
и защо-сама не зная...
Ти излизаш,аз оставам със себе си
и тази толкова дълбока тъмнина...
Да,простила съм,но сълзите
мокрят моето лице и трият
те грима,който крие моята тъга...
И ето ти се връщаш,
ухаещ пак на нея...
Писна ми да ти прощавам,
да чувам единствено лъжи,
да се самосъжалявам,
да плача свита в ъгъла сама,
писна ми-това бе края...
И потича пак сълза,но
последна ще е тя,казвам ти
аз сбогом,тръгвам си завинаги...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Великова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом стихът ти е посветен на някого, значи той много те е развълнувал. Извади си поука от тази нещастна любов и следващия път не давай поводи да ти изневеряват. Но дори и без поводи хората изневеряват... Може би за разнообразие...
  • Да! От страхотно до прозаично, че даже и анемично!В опита да споделиш болката на гароинята си може да се открие момент на уважение, който може да бъде изразен и суперлативно, но всичко това е изразено от теб декларативно. Получава се така, защото проблемът се извежда извън героинята, която търси оправдания и ги намира в другия. Какво да се направи? Същата тема я разработи от гледна точка на героинята, на нейната невинност, който някой е решил да накърни...Опитай, за да стане вълнуваща творба, защото сега не е!
    Поздрав!
  • страхотно е

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...