Aug 31, 2006, 1:51 AM

Лъжлива любов

Poetry

2.2K 0 3

Лъжлива любов
посветено на момчето ,което ме нарани най-много

Лъжа след лъжа,
извинения след извинения,
поредната молба за прошка...
Ето аз пак се колебая,
мисля и премислям,но
отново ти прощавам
и защо-сама не зная...
Ти излизаш,аз оставам със себе си
и тази толкова дълбока тъмнина...
Да,простила съм,но сълзите
мокрят моето лице и трият
те грима,който крие моята тъга...
И ето ти се връщаш,
ухаещ пак на нея...
Писна ми да ти прощавам,
да чувам единствено лъжи,
да се самосъжалявам,
да плача свита в ъгъла сама,
писна ми-това бе края...
И потича пак сълза,но
последна ще е тя,казвам ти
аз сбогом,тръгвам си завинаги...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ria (Гергана Иванова)

Щом стихът ти е посветен на някого, значи той много те е развълнувал. Извади си поука от тази нещастна любов и следващия път не давай поводи да ти изневеряват. Но дори и без поводи хората изневеряват... Може би за разнообразие...

2006-08-31T23:44:02+03:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Да! От страхотно до прозаично, че даже и анемично!В опита да споделиш болката на гароинята си може да се открие момент на уважение, който може да бъде изразен и суперлативно, но всичко това е изразено от теб декларативно. Получава се така, защото проблемът се извежда извън героинята, която търси оправдания и ги намира в другия. Какво да се направи? Същата тема я разработи от гледна точка на героинята, на нейната невинност, който някой е решил да накърни...Опитай, за да стане вълнуваща творба, защото сега не е!
Поздрав!

2006-08-31T09:50:57+03:00
delfin4e (Алекс)

страхотно е

2006-08-31T01:57:29+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0