Любимата
992
0
0
Води ме там, където луната е ненагледно момиче, което
влиза през нощта в съня на заспалото върху комина птиче.
Влиза на пръсти, с атлазена мекота – фино и чрез
нейните стъпки кротко се съмва.
Води ме там, където слънцето по конец слиза нагиздено
със шарен сукман и златен гердан – ниско долу до тревата.
Отмята с поглед бялото одеяло и събужда с
милувка цветята.
Води ме до тази хубост. До нея, води ме!
Очите знаят и помнят нейното име.
Пролетта е с име на жена –
Любимата!
02.03.2023г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодорка Атанасова Всички права запазени
