Води ме там, където луната е ненагледно момиче, което

влиза през нощта в съня на заспалото върху комина птиче.

Влиза на пръсти, с атлазена мекота – фино и чрез

нейните стъпки кротко се съмва.

Води ме там, където слънцето по конец слиза нагиздено

със шарен сукман и златен гердан – ниско долу до тревата.

Отмята с поглед бялото одеяло и събужда с

милувка цветята.

Води ме до тази хубост. До нея, води ме!

Очите знаят и помнят нейното име.

Пролетта е с име на жена –

Любимата!

02.03.2023г