22.08.2013 г., 11:23 ч.

Любимата риза 

  Поезия » Друга
556 0 7

 

Любимата риза

Пак мъча с ютията теб, моя ризке страдална!
Куп дрехи лежат в гардероба,
а твоите ярки райета бледнеят отдавна,
протъркан до кръв ти е джоба.

Ръкавите, дето летяха, пълзят от години,
увисна яката-езиче,
но пазиш сърце и душа сто процента коприна,
затуй - пера, гладя, обличам.

Вода, огън, вятър...Признай, че така се харесваш-
на път и на някой в услуга!
Животът на сигурно, в шкафа, е само за дрешка,
която не става за друго.

Ти с мен си, макар, че си знаем какво ще се случи.
Любов до последно обличане!
.......................................................
Любимата риза е като любимото куче-
на своя стопанин прилича.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Жане, и твоите пирончета си ги бива, ще заеш!
    Валентине, аз я обичам, честно, днес пак си бях с нея
    Поздрав, Лили!
    Взаимно е, Ангеле, усещам го
    Ивонче, благодаря ти!
    Мариане, честна пионерска, помислих си го едно време, дори ми мина през ума да го заменя със събличане, но се отказах,
    Роси, благодаря!
  • Хубаво е...
  • Чудесно е!
  • Странно и топло обичане. И е взаимно, нали?
    Поздрави!
  • Е, досега не бях обичал риза, само съм обличал! Оригинално, Петя! Поздрави!
  • !
  • Разчовъркваш сърцата на хората с тия твои стихове пирони...
    Интересна постройка, за чувството само това - !
Предложения
: ??:??