4.06.2008 г., 19:47

Любов

1.4K 0 0
 

                                                 Любов

 

                                     Обичах те, защо ме нарани?

                          Мразех те, защо отвърна със същото и ти?  

                                  Не разбра ли, това бяха лъжи

                                       за две изгубени души.

 

                                      Ти мислеше ме за малка

                           и играеше си с мен като с химикалка.

                                   Имаше ме само за играчка

                                     и сърцето ти ми смачка.

 

                                   Говореше лъжливи думи ти

                                        с твоите красиви очи.

                                          Обичам те, разбери,

                                 погледни ме и същото ми кажи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шукрие Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...