Любов
ЛЮБОВ
Дойдох да те видя, море.
Да те докосна,
защото си толкова истинско,
колкото оная жена, русокосата,
дето гледа отсреща витрината
и с малко суета се пита
дали не е самата Афродита,
оная от Олимп, богинята.
Как искам да поплувам
във тебе, море –
както в морето в очите й!
Да плувам -
и когато е буря,
и когато е тихо.
И там да остана завинаги.
И, ако някой неспокоен прилив
ме изхвърли върху парещите дюни –
никой повече да не намери пристан
в онова море в очите й.
Защото без мен
ще е ничие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
