4 dic 2009, 0:45

Любов 

  Poesía
577 0 7

 

 

ЛЮБОВ

 

 

Дойдох да те видя, море.

Да те докосна,

защото си толкова истинско,

колкото оная жена, русокосата,

дето гледа отсреща витрината

и с малко суета се пита

дали не е самата Афродита,

оная от Олимп, богинята.

 

Как искам да поплувам

във тебе, море –

както в морето в очите й!

Да плувам -

и когато е буря,

и когато е тихо.

И там да остана завинаги.

И, ако някой неспокоен прилив

ме изхвърли върху парещите дюни –

никой повече да не намери пристан

в онова море в очите й.

 

Защото без мен

ще е ничие.

 

 

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??