8.05.2007 г., 22:55

Любов

958 0 1

          Нощта бе нежна и гореща,
          отдавна изоставила маската зловеща,
          звездите ласкави, гальовни, мили,
          осветяваха леко зелените могили.

          Момиче и момче един до друг лежаха
           и тихичко звездите те брояха.
           Луната галеше нежно техните лица
           и се радваше на двете влюбени деца.
        
           Говореха си те как вечно ще се обичат
           и да бъдат заедно те винаги се заричат.

           Плахо държаха се те за ръчичка

           и срамежливо си крадяха един от друг по целувчица мъничка.

  

           След двадесет години, в една зловеща нощ

           вятърът вилнееше с огромна мощ.

           Луната бе кърваво червена,
           земята не бе вече зелена.
  
           Жена в черно, с малко дете на ръце,
           вървеше с подпухнало от плач лице.
           Спря за миг и звездите започна да брои,
           а от треперещия й глас безкрайна мъка струи.
    
           Жената продължи напред и се спря,
           в миг цялото й лице в сълзи се обля.
           - Мамо, я онова стихче ми кажи,
          ама, моля те, този път недей плачи!
          
           Усмивка огря печалното лице
           и жената започна с разтуптяно сърце:
           "Нощта бе нежна и гореща
           отдавна изоставила маската зловеща..."
         
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Терзиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...