Любов
Как жадни въртиме се в кръг,
пак слепи, объркани птици.
Живот като плач... Като смърт,
от страх разширени зеници.
Любов, като бистра вода,
опитва срама да измие.
Обичаме... Кой? И кога?
Сърцето в доброто ни гние.
Любов... но сърдечни сме, знам,
за малко... на заем... на ужким.
Без болка, но стане ли звяр,
ридаем, проклинаме, плюем!
Сърцата прибързано в дар,
а после се тюхкаме гневно.
Любов на червен светофар,
а после - война до последно!
Кой казва, че прави сме пак?
Великата гордост говори,
очаквах... лъжа е. Но знам,
ще дойде, криле ще разтвори!
Ще литнем, щастливи, добри,
сърцата ни - слънчеви стаи...
Любов? Тя... нали ще прости?
Че я разпознахме накрая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
