Любов
Как жадни въртиме се в кръг,
пак слепи, объркани птици.
Живот като плач... Като смърт,
от страх разширени зеници.
Любов, като бистра вода,
опитва срама да измие.
Обичаме... Кой? И кога?
Сърцето в доброто ни гние.
Любов... но сърдечни сме, знам,
за малко... на заем... на ужким.
Без болка, но стане ли звяр,
ридаем, проклинаме, плюем!
Сърцата прибързано в дар,
а после се тюхкаме гневно.
Любов на червен светофар,
а после - война до последно!
Кой казва, че прави сме пак?
Великата гордост говори,
очаквах... лъжа е. Но знам,
ще дойде, криле ще разтвори!
Ще литнем, щастливи, добри,
сърцата ни - слънчеви стаи...
Любов? Тя... нали ще прости?
Че я разпознахме накрая!
© Лилия Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хей, Лилия!Цвете неземно как ме откри? Много хубаво пишеш!Поздрави!
-
Хепи енд! Много е хубав стиха ти!
-
Много ми хареса, особено финала. Чудесен стих.
Поздрав Лилия. -
Ще литнем, щастливи, добри,
сърцата ни - слънчеви стаи...
Любов? Тя... нали ще прости?
Че я разпознахме накрая!
прекрасно... пожелание поздрави Леа
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
