Любов
Тя идва нечакана,
с дъжд от мечти -
след болка изплакана,
сбрана в шепа сълзи.
Пия, но съм жадна -
за глътка усмивка
и в сън откраднат
се чувствам щастливка.
Посрещам я в бяло,
с букет орхидеи
и с тръпнещо тяло -
спонтанност в идеи.
В ураган от излюзии,
построявам дворец,
аз съм звук от перкусии
в душа на творец.
Не питам в нощта
ще бъдеш ли готов,
идвам с лик на жена,
на име "ЛЮБОВ".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
Много ми хареса!
