Тя идва нечакана,
с дъжд от мечти -
след болка изплакана,
сбрана в шепа сълзи.
Пия, но съм жадна -
за глътка усмивка
и в сън откраднат
се чувствам щастливка.
Посрещам я в бяло,
с букет орхидеи
и с тръпнещо тяло -
спонтанност в идеи.
В ураган от излюзии,
построявам дворец,
аз съм звук от перкусии
в душа на творец.
Не питам в нощта
ще бъдеш ли готов,
идвам с лик на жена,
на име "ЛЮБОВ".
© Елица Стоянова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много ми хареса!