Тя идва нечакана,
с дъжд от мечти -
след болка изплакана,
сбрана в шепа сълзи.
Пия, но съм жадна -
за глътка усмивка
и в сън откраднат
се чувствам щастливка.
Посрещам я в бяло,
с букет орхидеи
и с тръпнещо тяло -
спонтанност в идеи.
В ураган от излюзии,
построявам дворец,
аз съм звук от перкусии
в душа на творец.
Не питам в нощта
ще бъдеш ли готов,
идвам с лик на жена,
на име "ЛЮБОВ".
© Елица Стоянова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много ми хареса!