12.10.2008 г., 21:11 ч.

Любов 

  Поезия
733 0 3
И странно, че се връща всеки път,
забравил за болката, която ти е причинила,
прегръщаш ти коварната и плът
и радваш се, че пак те е ощастливила...
Не знаейки кога ще си отиде,
отпиваш жадно с устни ти от нея.
Мечтаеш да е тук завинаги,
та как, нали и аз за нея все копнея...
А страшна е болката да я загубиш,
някак студена я чустваш дори...
Страх да повярваш отново на друга,
надявайки се този път по-малко да боли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??