Любов
И странно, че се връща всеки път,
забравил за болката, която ти е причинила,
прегръщаш ти коварната и плът
и радваш се, че пак те е ощастливила...
Не знаейки кога ще си отиде,
отпиваш жадно с устни ти от нея.
Мечтаеш да е тук завинаги,
та как, нали и аз за нея все копнея...
А страшна е болката да я загубиш,
някак студена я чустваш дори...
Страх да повярваш отново на друга,
надявайки се този път по-малко да боли.
И много са и имената, някои красиви, други пък не,
приятелка е тя със самотата
и уж на хората дава криле...
Тя не пита дали си готов,
а просто идва със ново лице
и сляпо вярващ във новата любов,
предоставяш пак отчаяното си сърце...
забравил за болката, която ти е причинила,
прегръщаш ти коварната и плът
и радваш се, че пак те е ощастливила...
Не знаейки кога ще си отиде,
отпиваш жадно с устни ти от нея.
Мечтаеш да е тук завинаги,
та как, нали и аз за нея все копнея...
А страшна е болката да я загубиш,
някак студена я чустваш дори...
Страх да повярваш отново на друга,
надявайки се този път по-малко да боли.
И много са и имената, някои красиви, други пък не,
приятелка е тя със самотата
и уж на хората дава криле...
Тя не пита дали си готов,
а просто идва със ново лице
и сляпо вярващ във новата любов,
предоставяш пак отчаяното си сърце...
© Симона Георгиева All rights reserved.
