15.05.2009 г., 23:10

Любов...?

1.1K 2 6

Сърце,

разкъсано,

разпънато на кръстопът -

            Боли...!

 

Очи,

вторачени във мрака,

плачат -

            Пак вали...

 

Душата ми къде е?

Ти я взе...

Аз подарих ти я,

а ти ми я отне...

 

...

 

Любов...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Камберов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • окей е
  • Благодаря на всички за изказаните мнения! Аз смятам, че при истинската любов, човек с желание и радост дарява сърцето, душата и живота си на другия и отсреща получава същото. Това става спонтанно и красиво...Любов...! Когато, обаче единия от двамата не е готов да дава, другия остава с една огромна празнина в себе си на мястото на това, което е подарил, а отсреща не е получил нищо или почти нищо... Тогава болката е голяма и колкото е била по-голяма любовта, толкова по-дълго време трябва на този човек да запълни пустотата в себе си. Това състояние на живот без душа и сърце е ужасно, от опит го знам и не го пожелавам на никой...
  • На мен пък ми хареса ПОДАРИ И ОТНЕ,защото подаръкът се зачита,а не се потъпква,но това е друга тема...Пиши и помни-душата се връща,особено при тези,които я имат голяма!!!
  • "Подарих" и "отне"... как става? Подарил си си душата, а са ти я отнели.
    Подареното по правило си е подарено.
  • ...или измама е било ?!?

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...