23.12.2009 г., 16:26

Любов

929 0 1

        Студ и мрак... всичко е потънало в тихата 

         и призрачна мъгла, а аз какво търся?

            Пита ли ме някои за чувствата ми...

           за моите емоции и влюбвания. 

            

 

      Аз потъвам като незнаен силует в нея...

        в красивия ù лик с омайна свежест  

        и се озовавам в измерение на незнайност

           и уплаха. Всичко свърши - аз... и тя 

            няма какво да си кажем и отиваме

           там, където никой не знае за 

                              света! 

 

 

       И се мотая из плахите улици, като 

          бездомник и търся утеха и обич -  

           такава, каквато си отиде и остави

                  траен спомен в сърцето ми. 


 

        Няма я онази закрила, обич и 

         подслон, аз с наведена глава

        си отивам от света тъй познат

         и продумвам: любов... любов

                              и любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Давидов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дани, чети повече има хляб в тебе! Браво!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...