Любов
507
0
0
Когато стане тихо,
и… нищо вече не боли,
тогава тя целува – бавно,
очите с нежност да благослови.
Тогава взима си глухарче,
вода от слънце,
дюла и небе и
всичко това ……………
…………… оставя да живее -
- единствено в твоето сърце.
Докосваш и рушиш направо,
без спомен, без вятър, в тишина.
Извира плавно любовта, безбрежн а-
пречистена, от твоята душа.
И искаш – само да е няма, безмълвна
до края на света,
тогава твоето сърце открива -
- не друго,
а целувката на майката земя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Всички права запазени
