2.10.2020 г., 0:34 ч.

Любов 

  Поезия » Любовна
243 0 0

И аз като Ева, Адам
Опитах плода забранен
И някак си предчувствам аз и знам
Ще бъда тъй позорно наранен

Някак си познат ми беше
Тъй сладкият вкус на плода
Пламък помня и преди гореше
И още има от него следа

Щастие чувствах и преди
Да чувствам пак не бях готов
Виждат се още от рани следи
Не си ли отиде мъко, любов

-----------------------

Не
Любовта
Тя остава

-----------------------

Тя не си отива тъй безцверемонно
А само расте, прераства във нещо огромнно
Нещо велико, във нещо сакрално
И как да разбереш дали е нормално

Един човек да сложиш на пиадестал
И да се радваш с всесърце, че бог ти го е дал
Да любиш както си не любил преди
За него ти да рониш сълзи ли, сълзи

Колко го обичаш ти да му говориш
Да си готов за него всичко на света да сториш
Но да няма ти какво да направиш
И да няма как болката да удавиш

-----------------------

Кутия бонбони, букет сто лалета
Дали е получила вече колета
Бутилка ликьор и три чаши ракия
И само се молиш, казваш "забрави я"

Изпратил цветя ти голяма карета
Защо си не ходи таз болка проклета
Кило кокаин и спринцовка хероин
Но щастие няма, щом няма допамин

Боли, ли боли, и то няма да мине
Тя ще ти избяга, далеч ще замине
Забравил ти за щастие, само печал
Господ ти я взел, както ти я беше дал

-----------------------

Щастие чувствах и преди
Да чувствам пак не бях готов
Виждат се още от рани следи
Дар и проклятие, това е любов

© Ок ок Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??