Душата ми - дишаща на нежни струни,
тежки клепачи танцуват уморено.
И огньове в снежни бури ме застигат,
а сърцето пее пламенно - студено.
Казват любовта идва и си отива -
Не! Любовта винаги я има -
невинаги изразена в ласка човешка!
Любовта е повече! Тя е цяла вселена!
Казват времето лекува всичко -
Не! Времето чувства не променя!
Има само сега,
кой ще каже какво е после?!
Безвремие във време човешко,
щастие в споделени моменти.
Усмивка в щипка минутка,
събрана в кратки секунди - живото-сегменти..
Времево отделяне и едно сърце, биещо човешко.
Времеви сблъсък, преплетен от минало и настояще.
А всъщност какво е любовта без време?!
© Nadya Todorova Всички права запазени