Любов безметежна
Понякога късно дохождаш, любов,
обръщаш обратно съдбата.
Почукваш уж плахо, а после със взлом
нахлуваш и грабваш сърцата.
Флиртуваш небрежно, целуваш ръце,
даряваш ти мигове страстни.
Омайваш със поглед, поднасяш кафе
горещо, горчиво, опасно.
Изписваш с утайката линии две,
(кармично преплетени нишки)
рисуваш по дъното черни коне,
напред галопиращи в нищото.
А после политаш с криле, към небе
далечно, но много красиво.
Любов, ти оставаш си вечно дете,
с очи безметежно щастливи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
