Да обичаш и едновременно да мразиш
Да искаш да крещиш,а да мълчиш
Със страх чувствата си ревностно да пазиш
Да не знаеш прав ли си или грешиш.
Гледам те в очите,а не виждам нищо
пусто отражение на твоята душа
Слушам думите ти,но не чувам нищо
глухи звуци и отново тишина.
Така близо си до мен,а си толкова далече
усмихваш се насила,но душата ти скърби
На безкрайна обич сърцето ми обрече,
а после бавно,неусетно на парченца го разби.
Вървя напред,а връщам се назад с всяка крачка
накъде отивам с този поглед съкрушен
Във вихъра на времето аз чувствам се като играчка
в игра без победител или победен.
Обичам те и едновременно те мразя
и блясък търся,а се губя в тъмнина
Нямам сили чувствата си да погазя
и освободя сърцето си от тази самота.
© Деница Всички права запазени