Oct 12, 2006, 1:45 PM

любов и сляпа омраза

  Poetry
1.1K 0 6

Да обичаш и едновременно да мразиш
Да искаш да крещиш,а да мълчиш
Със страх чувствата си ревностно да пазиш
Да не знаеш прав ли си или грешиш.

Гледам те в очите,а не виждам нищо
пусто отражение на твоята душа
Слушам думите ти,но не чувам нищо
глухи звуци и отново тишина.

Така близо си до мен,а си толкова далече
усмихваш се насила,но душата ти скърби
На безкрайна обич сърцето ми обрече,
а после бавно,неусетно на парченца го разби.

Вървя напред,а връщам се назад с всяка крачка
накъде отивам с този поглед съкрушен
Във вихъра на времето аз чувствам се като играчка
в игра без победител или победен.

Обичам те и едновременно те мразя
и блясък търся,а се губя в тъмнина
Нямам сили чувствата си да погазя
и освободя сърцето си от тази самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма човек, който да не е минал през разочарования в любовта! Важното е да се преодолеят и да се продължи напред! Успех!
  • Интересен и много хубав стих.Впечатли ме.Хубаво пишеш,мила Дени
  • Интересен стих,
    много самотен ...

    Поздрав и усмивка.
  • Хареса ми!
    Поздравявам те!
  • Ето тук ти е грешката според мен, но не си виновна ти. Просто виждаш само себе си, дори и в чуждите очи. Чуваш само себе си и затова думите на другия не стигат до теб.
    "Гледам те в очите,а не виждам нищо
    пусто отражение на твоята душа
    Слушам думите ти,но не чувам нищо
    глухи звуци и отново тишина."
    Защото -
    "Пусто отражение на твоята душа" си е направо слепота...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...