А бяхме щастливи, нали!?

Изпитах с теб радостта и сладостта от живота,

изпитах истинската, незаменима любов.

Благодарна бях на Бог, че те е създал

и най-вече, че те е срещнал с мен!

Наслаждавах се на моментите с теб,

обсипвах с погледи всяка извивка по теб.

Не си затварях очите пред величествената красота,

която ми беше предоставил Той!

Бях благодарна, че те имам и че съм те спечелила.

Повтарях си - Бог трябва да е много милостив,

щом дари човек като мен с дар като теб!

И ето... днес съм труп на своите неволи!

Труп, който иска да бъде заровен

дълбоко в тъмната земя.

Труп, който не иска да помни никой

и не иска да бъде запомнен от никой!

Казвам, че и приживе може да усетиш какво е Ад!

Горях, трепнех от копнежи, неволи.

Горях от дъното на таз мизерна душа.

Мислех какво ли би направил Дяволът,

за да накаже своите грешници;

исках да се накажа, да знам коя е най-силната болка.

Полудявах, разсъждавах, губех сън и разум

и накрая осъзнах: че това е любовта

и дори Дяволът не иска да наказва с нея най-големите си грешници!

И накрая се вгледах в себе си -

и там не видях нищо - празнота и тъма!

И си казах: тази душа копнее за тишина!

И там, дълбоко под земята, намерих тишината!... И забравата...