Луд ли съм, дали? Незнам.
А можеби съм влюбен.
Не спя почти, дори не ям,
живота чувствам го изгубен.
Не вярвах много в любовта...
защо тогава я изпитвам?
Нима изкупвам таз вина
и пак отчаяно ще скитам?
Не мисля, че ще се пречупя,
не бих допуснал пак това,
не ще отново да разчупя
леда във моята душа.
Не бих послушал и сърцето,
какво нашепва. Не, Не бих!
от самота горкото е обзето,
от самота обзет е този стих...
© Борислав Попов Всички права запазени