Луд ли съм, дали? Незнам.
А можеби съм влюбен.
Не спя почти, дори не ям,
живота чувствам го изгубен.
Не вярвах много в любовта...
защо тогава я изпитвам?
Нима изкупвам таз вина
и пак отчаяно ще скитам?
Не мисля, че ще се пречупя,
не бих допуснал пак това,
не ще отново да разчупя
леда във моята душа.
Не бих послушал и сърцето,
какво нашепва. Не, Не бих!
от самота горкото е обзето,
от самота обзет е този стих...
© Борислав Попов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
