10.01.2020 г., 1:09

Любов или не?

848 0 0

И това е лошото, че не си държи на думата,
а влюбих се в нея,
сърцето ми минава като през бурята,
как сърцата ни в едно да ги слея.

 

Понякога ми е тъжно, понякога мрачно,
дори най светлия ден не може да ме сгрее,
така не ми е никак удачно,
защото душата ми в огъня тлее.

 

Понякога е забавна, понякога сериозна,
но аз такава си я искам,
душата и е толкова мистериозна,
че какво да правя вече не знам.

 

Защо всичко трябва да е толкова трудно,
защо просто с поглед не се разбираме,
толкова много я харесвам, че чак ми е чудно,
защо един от друг се отдалечаваме..

 

Е.П.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Павлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...