И това е лошото, че не си държи на думата,
а влюбих се в нея,
сърцето ми минава като през бурята,
как сърцата ни в едно да ги слея.

Понякога ми е тъжно, понякога мрачно,
дори най светлия ден не може да ме сгрее,
така не ми е никак удачно,
защото душата ми в огъня тлее.

Понякога е забавна, понякога сериозна,
но аз такава си я искам,
душата и е толкова мистериозна,
че какво да правя вече не знам.

Защо всичко трябва да е толкова трудно,
защо просто с поглед не се разбираме,
толкова много я харесвам, че чак ми е чудно,
защо един от друг се отдалечаваме..

Е.П.