1.09.2011 г., 12:54 ч.
Любов или сън...
Любов или сън?
Денят ми започва
с "Първа програма".
След нея,
по навик,
обхождам стоте.
Очите ми гледат,
умът ми не схваща:
накъде ли е тръгнал
светът, накъде?
Света - остави го,
въобще не ми пука,
оправията наша
ме дразни.
Политици,
ченгета,
все кадри на ДС,
са днешни
управници разни.
Едни са заварени,
други - от вчера,
но кадри изпитани,
верни.
Тук ги прогонват,
там ги пробутват,
за подходящи
поръчици черни.
Досиета се вадят,
флашки подхвърлят,
и никой не знае
отгде са.
Отляво,
от дясно
и от средата
умело подклаждат
процеса.
Нали са издънки
от корен единствен,
с физиономии
ехидни и мазни,
сплотени
в завера,
готови на всичко
с обещания
и лозунги разни.
А ние се питаме
защо ли живеем -
за ядене, работа,
любов или сън?
Ядене няма,
работа - също,
но това ли е изборът -
любов или сън???
© Петър Петров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
да знаеш само колко си прав...
Браво и от мен... -
hubavkaaa,
единственото нещо, с което гладен мъж може да насити глада си, е да "заспи" до хубава жена ...
-
nininini,
На теб специално ще призная честно. Като се наспя и нахраня, чувствам прилив на сили.
Предлагам ти по фактите, които ти се струват "Пресилено ...доста...!" да се обосновеш, но след като попрочетеш някои нещица от близкото ни минало, или да попиташ повече хора, но нека са извън кръга на "споменатите"
Човек винаги може да научи нещо ново, или нещо повече от това, което смята че знае. -
feia,
радвам се, че намина и остави следа, благодаря -
Браво!
-
Ина & Ена,
С оптимизъм и любов
за прошка съм готов ! -
Покорно благодаря за опрощението!
-
Eна,
Започвам отзад-напред /във времепространството/ с тебе
За да не се получи скокливия финландски танц в кръговия му вариант, от мое име и по твое ходатайство оневинявам всички самотни вълци, овце и пернати ...
Сайтът е "отворен" и всеки може да се "напъха", но и да държи вратата отворена, за да не се "заклещи:
Колкото до смеха, имам един мой принцип : По-добре да се смея "псувайки"/културно/, отколкото да плача със самосъжаление
За влиянието на космоса и космическата енергия върху човека не му е тук и сега мястото за разяснения на непросветените ...
Съгласен съм, че всичко е любов и трябва да живеем и изживяваме всичко с любов. Защото влюбените не чувстват глад и спят спокойно
Радвам се на редовното ти присъствие в скромния ми виртуален дом и се надявам това да продължи
Жарава,
духовно гладния човек се радва и на капчицата любов и тя му е достатъчна, стига да е истинска.
А иначе все още се намира и храна за тялото. Не бъди песимиист, надявам скоро нещата да се оправят. Важното е да се научим сами да мислим и да не губим надежда. Чакам те пак ...
Ина,
Защо е този песимизъм с "тръпчиво-непоправим привкус на обреченост" ?
Всички трябва да бъдем много щастливи и се надявам да не се стигне до положение щастието ни да помръкне, като разберем колко в същност сме нещастни в сивото ни ежедневие на хапване и сън ...
И дано не ни постигне съдбата на Георги Марков, за да разберем горното. За всеки случай от дилемата в последния стих аз избирам любовта - доколкото още съм способен на това ...
" Да се надяваш, значи да се радваш" - това съм чел някога, някъде -
Леле какъв леткис се получи))))))))))
Ена, след Ена Порчев... Инааа, пак закъсня
Извинявай, Петър, и аз като Мариола се смях, докато четох, но беше тъжен смях...
Затова си позволих и аз тъжно да се пошегувам в коментара си.
Не знам защо Порчев се напъха, без да е имал намерение да коментира творбата ти, но те моля да го извиниш... сериозно се убедих, че той наистина е много зле с материала, дори не знае за усвояването на енергия от Космоса... но не е там работата... разваля се впечатлението от стихото... Поне да беше казал една дума за този стих... Затова още един път моля, като негова съгражданка, да го извиниш! Срам ме е заради него...
Порчев, читай, просвещайся:
http://www.dar-center.com/article/?article=18 -
Всичко е любов, Петър...
Добре, че поне нея не са я заграбили, щото не се интересуват... тя не може да се пипне, хапне, пийне...
А и не ни пречат да спим... дори ни помагат...
Храна? Оооо, много си назад с материала... не знаеш ли, че има начин да си набавяме енергията директно от слънцето, вместо да си трошим ченетата с пържоли, примерно... Хората вече са доста напреднали в това отношение и хич не се хабят да си търсят прехрана... гледат си от упор в слънцето и им е гот...
А за работата...не знам какво да кажа, щото ме смущава една такаваааа... "Залудо работи, залудо не стой"... макар, че и двете работи са скучни, ако не са ти хоби.
Поздрави! -
ZAPP,
Добре че "последният" нямаше тази власт и възможност, та затри само гори...
Колкото до "лидери и водачи", аман ! Изредиха се достатъчно, все " в името на народа ". Само че сляха двете думи и продължават да сучат от вимето на народа .
Отдавна сме пропуснали възможността да се отървем от сянките на миналото ни, и близко, и далечно. А те днес така са ни обгърнали, че понякога и ние самите не можем да се познаем ! -
Нашата промяна е като да се отделиш от сянката си.Народ без лидери не може да е народ, той е просто население.Трагедията ни е заложена много преди нас.Щом един цар може да си позволи да затрие 59 рода на боляри, то още тогава сме били много зле.И пак, забележи, по външнополитически причини. Поздрав за стиха!
-
Мариола,
Не само, че не е смешно, но е повече от трагично! Тема за размисъл ...
Ваня И,
И двете неща за избор са приятни, но безработните и гладните нито мислят за любов, нито спят спокойно .
Мария,
И всеки намира "своя" отговор... -
Е, все пак има някакъв избор, а хич?Поздрав!
-
Хихи... Но не е смешно...
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
важно е да мислим, но по-важно е да имаме сили да изразим мислите си. А най-хубаво е, когато разбереш, че и други мислят като теб ...
Поздрави !