1.09.2011 г., 12:54

Любов или сън...

1K 0 16

 Любов или сън?

                                
Денят ми започва
с "Първа програма".
След нея,
по навик, 
обхождам стоте.
Очите ми гледат,
умът ми не схваща:
накъде ли е тръгнал
светът, накъде?

Света - остави го,
въобще не ми пука,
оправията наша
ме дразни.
Политици,
ченгета,
все кадри на ДС,
са днешни 
управници разни.

Едни са заварени,
други - от вчера,
но кадри изпитани,

верни.
Тук ги прогонват,
там ги пробутват,
за подходящи 
поръчици черни.  

Досиета се вадят,
флашки подхвърлят,
и никой не знае
отгде са.
Отляво,
от дясно
и от средата
умело подклаждат
процеса.

Нали са издънки
от корен единствен,
с физиономии
ехидни и мазни,
сплотени
в завера,
готови на всичко
с обещания
и лозунги разни.

А ние се питаме
защо ли живеем -
за ядене, работа,
любов или сън?
Ядене няма,
работа - също,
но това ли е изборът -
любов или сън???



 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • mariniki,
    важно е да мислим, но по-важно е да имаме сили да изразим мислите си. А най-хубаво е, когато разбереш, че и други мислят като теб ...
    Поздрави !
  • да знаеш само колко си прав...
    Браво и от мен...
  • hubavkaaa,
    единственото нещо, с което гладен мъж може да насити глада си, е да "заспи" до хубава жена ...
  • nininini,
    На теб специално ще призная честно. Като се наспя и нахраня, чувствам прилив на сили.
    Предлагам ти по фактите, които ти се струват "Пресилено ...доста...!" да се обосновеш, но след като попрочетеш някои нещица от близкото ни минало, или да попиташ повече хора, но нека са извън кръга на "споменатите"
    Човек винаги може да научи нещо ново, или нещо повече от това, което смята че знае.
  • feia,
    радвам се, че намина и остави следа, благодаря

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...