19.11.2007 г., 11:14

Любов като... шахмат:)

1.7K 0 27
                                                                                                            На Теб

Понякога, невинно уж, играеш с мен шахмат,

безжалостно поставяш мислите ми в „мат".

„За да не ти омръзна" - изпусна се веднъж.

Е, освежи ме малко този искрен дъжд.

 

Невидимо усещам крачките на коня,

на мъничката пешка се оставям в хода,

че тъй ме разминава славата на Царя,

по принцип съм Царица -  защо да се мая.

 

Във пОлета на дните игрите отминават,

един-два грешни хода лесно се прощават.

След време се унасяме в приказен галоп,

на чувствата изказани в странния въртоп.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Петър, Мариетка, Петинка, Светле - и на вас сърдечно благодаря! Радвам се, че ви срещнах, приятели!
  • Е, освежи ме малко този искрен дъжд.

    И мен ме освежи!!!
  • Ех, Криси, абе знаех си аз, че има някаква магия, ама чак сега я разбрах - игра на шах му била цаката!
  • Криси, закова ме в мат с думите за коментара.
    Царица си !
    Страхотна идея и перфектно изпълнение !
    Поздравления !!!
  • И пешката, и царицата най-накрая ги прибират в дъревената кутия.
    Невидимо усещам крачките на коня,
    на мъничката пешка се оставям в хода,
    че тъй ме разминава славата на Царя,
    по принцип съм Царица - защо ли да се мая.
    Силна строфа.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...