Залагаш ми капани...
Очакваш да се хвана.
Кръвта по моите длани
не е от твоята рана.
Поглеждаш ме унило.
Играеш на признания.
Мирише ми на гнило.
Има нещо в Дания...
И с черепа в ръка
в роля се вживяваш.
В туй колко съм добра,
мисля, че забравяш.
Поискаш ли война,
врага си прецени.
Погледни си крепостта.
Дали ще издържи?
Недей размахва меч.
С лък ще те погубя.
Не харесвам тази сеч...
Обичам да се любя.
Свали ти тез доспехи,
воюващи за любовта...
Аз свалям своите дрехи,
любов да правим, не война...
© Даниела Всички права запазени