Любов като звезди вали
Лъч разкъса мрака, седна и запя.
Сбъднато очакване сякаш засия.
Четири светулки - нашите очи
любовта пропукват, за да разцъфти.
Аромат на обич стели се навред,
а любовен огън пали нов куплет.
И лъчът докосва влюбени сърца.
Многоцветен мост е! Вече е дъга!
Аз съм твоят корен. Аз съм твоят път.
Мъката зарових и с любов летя.
Ти си светлината, бъдещето ти си.
Само от съдбата пътят ни зависи.
Всичко е вълшебно, няма сивота.
Ти си ми безценна, аз съм ти съдба.
Лъч разкъса мрака. Чуваш го, нали?
Прероден съм сякаш, щом звучат звезди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
