Любов като звезди вали
Лъч разкъса мрака, седна и запя.
Сбъднато очакване сякаш засия.
Четири светулки - нашите очи
любовта пропукват, за да разцъфти.
Аромат на обич стели се навред,
а любовен огън пали нов куплет.
И лъчът докосва влюбени сърца.
Многоцветен мост е! Вече е дъга!
Аз съм твоят корен. Аз съм твоят път.
Мъката зарових и с любов летя.
Ти си светлината, бъдещето ти си.
Само от съдбата пътят ни зависи.
Всичко е вълшебно, няма сивота.
Ти си ми безценна, аз съм ти съдба.
Лъч разкъса мрака. Чуваш го, нали?
Прероден съм сякаш, щом звучат звезди.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Олеле...Майсторе
Аз съм лаик, човече. Харесвам когато ми допада, събужда, откликва, звъни в мен. Не защото има определен брой срички, от които толкова ударени и толкова - не. Или - определен строеж...
Нищо не разбрах от специализираните думички, с които ме затрупа. Не се взимам насериозно и не ми се налага да ги зная. Стиховете ми или каквото там бяха са такива, каквито са - понякога хубави, по-често-не, куци, недъгавички, но винаги искрени -както и се наричат -"Споделени чувства и настроения". Нищо повече.
Вальо ме е разбрал. Зная как пише. Без сложни думи. Искрено. Пропада ми римата и много леко ритъмът в трети куплет -"Аз съм твоят корен. Аз съм твоят път.
Мъката зарових и с любов летя.". Това е. Нищо лично. -
Хареса ми!
Вал*! -
Браво!!!
Поздрав и прегръдка!!! -
Сигурно Paur(Симеон Дончев)има в предвид трети стих.Та кое точно куца?
Има една сричка в повече, но тя е във втория стих.Ритмично поглегнато сихове 4,5,6 ,7,8 и 12 започват с пирихий, останалите с хорей.На трети стих му няма нищо.Дори и цезурата му съвпада с другите, където има такава.Ако става дума за строфа, различна е втората, заради пирихийя.
(Не знам, дали Вальо има
намерение да прави песен.)
Може би става дума за римата ,,очи-разцъфти,, съвпада само една глансна?Но и това не се среща само там.
Симеоне, и аз понякога си спестявам изчерпателността в коментарите...
и се случва да бъда разбран погрешно.Но ти остана неразбран, поне от мен. -
куца трети
-
,,Само от съдбата пътят ни зависи.,,По тоя въпрос мненията са противоречиви.Признавам, че доста време бях фаталист.После си промених мнението, стигайки до:
........................
Съдбата си, чрез вяра и мечта
сами да изковеме можем -
така е сътворен света,
дори и ние с тебе тоже...
Четох доста по тая тема и сега смятам, че истината е някъде по средата меду двете крайности.Тя ги съвмещава, без да допуска взаимното им отричане.
Най-много харесах:
,,ти си светлината, бъдещето ти си..
ти си ми безценна, аз съм ти съдба,,
Поздравления! -
красива...нежна мъжка лирика...
прекрасен стих, Вале!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Не знам доколко помогнахме на Валльо с коментаите си.
Всъщност, ние и двамата го харесваме.Една сричка не е нищо между приятели!