Любов като звезди вали
Лъч разкъса мрака, седна и запя.
Сбъднато очакване сякаш засия.
Четири светулки - нашите очи
любовта пропукват, за да разцъфти.
Аромат на обич стели се навред,
а любовен огън пали нов куплет.
И лъчът докосва влюбени сърца.
Многоцветен мост е! Вече е дъга!
Аз съм твоят корен. Аз съм твоят път.
Мъката зарових и с любов летя.
Ти си светлината, бъдещето ти си.
Само от съдбата пътят ни зависи.
Всичко е вълшебно, няма сивота.
Ти си ми безценна, аз съм ти съдба.
Лъч разкъса мрака. Чуваш го, нали?
Прероден съм сякаш, щом звучат звезди.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
