Любов може би
Все те оправдавам...
и разбирам!
Все прав си,
дори когато ме боли...
Все пръв си,
винаги в ума ми,
навярно те обичам...
Може би!
Причините диктуват ни делата.
Аз някъде далече съм, встрани...
Не съм жадуван блян в мечтата...
Не казваш тук си, с мене остани!
И грабва ме тъгата ми любима,
завлича ме във тайнствени гори,
и чувството любовно, и красиво,
оплита ме неволно във лъжи...
И търся хубавото старо време,
и търся предани и грейнали очи,
останахме смирени, разделени,
и огънят угасва, може би...
Жаравата изгаря ме, но тлее,
животът отзвучава, като вик,
но образът ти свиден в мен живее
и пак зова: Поспри, Прекрасен миг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Иванова Всички права запазени
