Любов-море
Липсваш ми. Душата ми те иска,
очите ми, нозете и ръцете,
мислите като вълни се плискат
бленуват да достигнат бреговете,
където слънцето по-силно грее,
вятърът лудува във косите,
полъх нежен с устните ми пее
влюбената песен на звездите..
Искам босонога да дотичам,
нищо че под мене е жарава,
в синьото дълбоко да проникна,
и във него вечно да остана.
Там, на островът, се чувствам пълна,
истинска, без маска, без измяна,
до теб мечтая будна да осъмна,
любов-море... ти радост пожелана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
