Любов моя, ти прекрасна, и таз звезда угасна!
Любов моя, ти тъй неуловима, как си тъй далечна и неосъществима.
Луната тръгна си смирено след плача на туй сърце ранено.
Любов моя, ти от мен си тръгна и повече не се върна.
Как искам пак да си до мен - да върна този ден!
Да сме двама - но не и с измама.
Да отпусна глава на твоето рамо - така силно и неуморимо.
Любов моя, ти прекрасна, и таз звезда угасна!!!