Любов моя, ти прекрасна, и таз звезда угасна!
Любов моя, ти тъй неуловима, как си тъй далечна и неосъществима.
Луната тръгна си смирено след плача на туй сърце ранено.
Любов моя, ти от мен си тръгна и повече не се върна.
Как искам пак да си до мен - да върна този ден!
Да сме двама - но не и с измама.
Да отпусна глава на твоето рамо - така силно и неуморимо.
Любов моя, ти прекрасна, и таз звезда угасна!!!
© Соня All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
