Любов моя, ти прекрасна, и таз звезда угасна!
Любов моя, ти тъй неуловима, как си тъй далечна и неосъществима.
Луната тръгна си смирено след плача на туй сърце ранено.
Любов моя, ти от мен си тръгна и повече не се върна.
Как искам пак да си до мен - да върна този ден!
Да сме двама - но не и с измама.
Да отпусна глава на твоето рамо - така силно и неуморимо.
Любов моя, ти прекрасна, и таз звезда угасна!!!
© Соня All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
