Любов на кръпки
Ненужна ни е вече любовта...
прокъсана от грубите постъпки,
пришивани с конци от самота,
останалите само нейни кръпки.
Разкъсана защо ни е сега...
тя нашата любов е вече дрипа,
оставила е яростна тъга,
единствено в сърцата ни пришита?!
Ненужна е...
напуска ни сама...
ранявахме се...
зло ù причинихме.
Ний двамата ù сторихме това...
живялото във нас
сами убихме!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Касабова Всички права запазени
