3.08.2007 г., 23:00

Любов неизлечима

675 0 1

Любов неизлечима в моето сърце живее.
Като вирус е - идва и отшумява,
но пак се връща,
по-силна и пагубна отпреди.
Не мога да я спра.
Връхлита ме и ме погубва из основи.
Само руини ми оставя и след нея
нищо веч не е предишно.
Опитвам се останките да сглобя
от разбитите си мечти, но тя
пак идва и обладава моя свят,
докато го разруши пак.
Любов, жестока и бясна -
кога ще бъдеш добра с мен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...