Aug 3, 2007, 11:00 PM

Любов неизлечима

  Poetry
676 0 1

Любов неизлечима в моето сърце живее.
Като вирус е - идва и отшумява,
но пак се връща,
по-силна и пагубна отпреди.
Не мога да я спра.
Връхлита ме и ме погубва из основи.
Само руини ми оставя и след нея
нищо веч не е предишно.
Опитвам се останките да сглобя
от разбитите си мечти, но тя
пак идва и обладава моя свят,
докато го разруши пак.
Любов, жестока и бясна -
кога ще бъдеш добра с мен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...