Любов необяснима

7.02.2021 г., 10:36 ч.

Поезия

214 0 0

В предверието на ада,

бяла мечта засия,

и мракът черен отлетя.

Забравила всичко преди,

тя до него отново спря,

той любовта си й призна,

родиха се слънчеви крила.

Усмихна се ласкаво луната

и песен нова весело запя,

за утрешния сбъднат полет,

на две възкръснали сърца.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.