Feb 7, 2021, 10:36 AM

Любов необяснима 

  Poetry
215 0 0

В предверието на ада,

бяла мечта засия,

и мракът черен отлетя.

Забравила всичко преди,

тя до него отново спря,

той любовта си й призна,

родиха се слънчеви крила.

Усмихна се ласкаво луната

и песен нова весело запя,

за утрешния сбъднат полет,

на две възкръснали сърца.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??