В предверието на ада,
бяла мечта засия,
и мракът черен отлетя.
Забравила всичко преди,
тя до него отново спря,
той любовта си й призна,
родиха се слънчеви крила.
Усмихна се ласкаво луната
и песен нова весело запя,
за утрешния сбъднат полет,
на две възкръснали сърца.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.