В предверието на ада,
бяла мечта засия,
и мракът черен отлетя.
Забравила всичко преди,
тя до него отново спря,
той любовта си й призна,
родиха се слънчеви крила.
Усмихна се ласкаво луната
и песен нова весело запя,
за утрешния сбъднат полет,
на две възкръснали сърца.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up