Прости ми, че те желая до полуда -
не си мисли, че за мен това е някаква заблуда.
Сърцето ми ридае, а разумът крещи
да не се влюбвам в тебе, защото много ще боли!
Но разумът си да послушам е много късно вече -
сякаш страшна сила към тебе ме привлече,
за мене ти си като сянка -
във теб се вкопчвам аз, както удавника - за сламка!
И въпреки, че любовта ми е несподелена,
все към теб ще бъда устремена
и все за тебе ще мечтая.
Питаш докога - и аз сама не зная!