Прости ми, че те желая до полуда -
      не си мисли, че за мен това е някаква заблуда.
     Сърцето ми ридае, а разумът крещи
      да не се влюбвам в тебе, защото много ще боли!
     Но разумът си да послушам е много късно вече -
      сякаш страшна сила към тебе ме привлече,
     за мене ти си като сянка -
      във теб се вкопчвам аз, както удавника - за сламка!
     И въпреки, че любовта ми е несподелена,
      все към теб ще бъда устремена
     и все за тебе ще мечтая.
      Питаш докога - и аз сама не зная!