Любов несподелена
Пак от болка наранена,
много искам да си с мен,
таз любов несподелена
ме измъчва всеки ден.
Пак тъгата ме натиска,
за тебе тайно си мечтая,
сърцето ми отчаяно те иска,
много силно те желая.
Така ми е едно, тревожно,
сърцето ми за тебе бие,
но това е невъзможно,
заедно да бъдем ние.
Сълзи изпълват ми очите,
гледаме се само отдалече,
заедно сме само в мечтите
и едвам издържам вече.
Да сме заедно, това е много сложно,
достатъчно ми е дори и само да те зърна,
но това е толкоз не възможно,
а колко искам аз да те прегърна.
Обичта към тебе е голяма,
но оставаш в мойте мечти,
друг в мислите ми няма,
в тях единствено си само ти.
За тебе мисля всеки ден,
душата ми от болка наранена,
единствен ще останеш ти за мен,
Ах! Любов несподелена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Йолова Всички права запазени